* * *
Тренко-мренко, мори, мрена рибо!
Майка Тренка я решеше,
ка я реши, и я учи:
- Ой ле, Тренко, Тренко, милна щерко,
кога идеш на турчин на жътва,
ниско жъни до земята,
клас прибирай по земята,
сложи кърпа пред очите,
често в турчин не поглеждай,
че ще турчин теб залюби.
Кога ойде Тренка на турчин на жътва,
ниско жъне до земята,
клас прибира по земята,
сложи кърпа пред очите,
често в турчин не поглежда,
но я турчин пак залюби.
Га ойдоха, мори, за вечера,
сите ядат сол и хлеба,
а на Тренка рудо агне.
На сите аргатке им платиа,
дадоха им по жълтица,
а на Тренка - ред жълтици.
Та кренаа да си ходят,
всички аргатки си ойдоха,
а Тренка я там запреа.
Майкя Тренка жално плаче:
- Ой ле, Тренке, мила щерко,
защо майка не послуша?!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012