* * *
Тръгнали ми са, тръгнали
една ми чета българи
на Сулимана да жънат,
на Сулимана пашата.
Жънали, що са жънали,
довдето слънце заседне.
Сулиман Кера хареса
тя твърде жъне жътвата,
много песни пояла.
Сулиман дума братю й:
- Мож ли ми Кера излъга,
излъга, назад повърна?
Тръгнали да си отиват,
като сред пътя отишли,
Керинов братю думаше:
- Керо льо, мила сестрице,
я си абата забравих
у Сулиманови на подо,
върни се, Керо, вземи я!
Кера брата си послуша,
че се й назад върнала,
у Сулиманови отиде,
у Сулиманови на подо.
Сулиман Кера улови,
викнала й Кера да плаче:
- Защо ме, братко, излъга?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012