* * *
Осман Стефане думаше:
- Стефане, драгоманино,
ако ми Кера не оставиш,
хем жъне Кера, хем пее,
на пътя ще те преваря,
хората ще ти бастисам.
Стефан на Кера думаше:
- Керо ле, моя роднино,
винаги си ме слушала
и сега ще ме послушаш.
Черна съм дреха забравил
в Османови дворове,
върни се, Керо, вземи я.
Кера Стефане думаше:
- Да не би да е на лъжа,
на лъжа и на измама?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012