* * *
Войвода, войвода!
Повикал войвода
три села меджия,
триста оракчии,
жътва да му жънат,
песни да му пеят.
До пладне жътвата жънали,
седнали пладне да пладнуват.
Войвода им дума:
- Я, вой ви вази,
все малки подявки,
коя ще ми стане
за бяла кадъна,
еничерска жена?
Всичките подявки
сърном посърнаха,
вяхном повяхнаха.
Тодорка не повяхна
и сърном не посърна.
Тя войвода дума:
- Войвода, войвода,
че аз ще ти стана
за бяла кадъна,
еничерска жена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012