* * *
Тренко-мренко, мрена рибо!
Тренка макя тънко плете,
тънко плете и я учи:
- Леле щерко, Тренко-мренко,
Тренко-мренко, мреня рибо!
Кога ойдеш на тлаката,
на тлаката субашийна,
не фатай се де е да е,
не фатай се на постата,
ни се фатай на средата,
най се фатай опашката,
опашката у децата!
Па се често не изправяй,
у турчина не поглеждай,
с каурина не сборевай!
Турчин има врански очи -
погледна че, намигна че;
а каурин - клето сърце,
погледна че, въздъхна че!
Послуша я Тренка-мренка,
Тренка-мренка, мреня риба,
та си ойде на тлаката,
на тлаката субашийна;
не хвана се де е да е,
ни се хвана на средата,
ни се хвана опашката.
опашката у децата;
нел се хвана на постата.
Та се често изправяше,
у турчина погледнала,
с каурина сборевала.
Кога било на ручоко,
на вси моми булгур чорба,
а на Тренка кол-баница;
кога било на южина,
на вси моми ориз чорба,
а на Тренка вакло агне;
кога било на вечера,
на вси моми булгур чорба,
а на Тренка кокошчица;
кога било на плащанье,
на вси моми сос брой пари,
а на Тренка сос кемеро.
Кога било на поодук,
вси си моми изойдое,
а па Тренка не пущия,
не пущия, оставия,
затворили мома Тренка,
венчали я за каурче!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012