* * *
Стефане, драгоманино,
голяма ти е четата,
петдесе ти са момите,
а шейсет ти са момците.
Синките моми жънеха,
Кера ми, мома хубава,
хем жъне Кера, пем пей.
Стефан на Кера думаше:
- Керо ле, моме хубава,
досега си ме слушала
и сега ще ме послушаш.
Ти иди, Керо, ти иди
на Халилови хамбари,
Халил си хабата забрави,
да идеш, да я донесеш!
Че стана Кера, отиде
на Халилови хамбари,
там са я Кера открали.
Кера си люто кълнеше
(...)
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012