* * *
Станка се болна разболя,
ден лежи Станка, ден боли,
току захвана всеки ден,
всеки ден, всяка неделя.
Станкината буля думаше:
- Калино, Станке булина,
я стани, Станке, погледай,
какво се е хоро завило
в султановите дворове,
пред султановите стаи.
Стани и се хубаво премени,
дваж по-хубаво забради,
че в султанови да идеш.
Станка буля си думаше:
- Не мога, бульо, да ида,
че ми се кани султана,
кани се да ме открадне.
Станкина буля думаше:
- Султан го няма тука,
че той отиде нагоре,
нагоре към Загоре,
загорки да си откупи,
жътвата да му пожънат.
Че стана Станка, Станке ма,
че се хубаво премени,
дваж по-хубаво забради.
Че в султанови отиде,
в султановия дворец
и се на хорото хвана.
Тъкмо се Станка хвана,
султана от къщи излезе,
Станка за ръка улови
и я вкъщи заведе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012