* * *
- Елим бег войводо, много жътва имаш,
много жътва имаш, жътвари си немаш."
Закараха поста длъга и широка,
длъга и широка, от море до Дунав.
Дорде я изкараха, трима пукная.
Най-напред си пуче Нико постаджия,
па до него пуче каурка Тодора,
па до нея пуче Елена невеста.
Проговара, море, Елим бег войвода:
- Ей, жътвари, море, ей мои жътвари,
от мои жътварки коя че ме вземе?
Проговара, море, каурка девойка:
- Елим бег войводо, я че да те вземем,
ама да ми дадеш от жлътица цревье,
да ми дадеш, море, от трендафил сая,
да ми дадеш, море, от бел мак шамия,
да ми дадеш, море, от ружа кошуля!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012