* * *
За зло е есен настала,
та се мамуле забрало,
забрало се е ливаде,
ливаде, още Бърдене.
Прати манава Алила,
да вика Алил момите,
момите, горнокрайките -
да вика Кула Дачова,
да вика Йона Нейчова,
да вика Арма Добрюва,
да вика Цона Додюва.
Вика ги Алил, събра ги,
из лъката ги поведе,
на Бърдене ги заведе.
Три дни са брале мамуле,
три нощи йошур белили
и се на булки правили.
Кула се булка направи,
със Йонината престилка,
наред си ръка целува.
Всеки й даде по пара,
манава й даде три гроша.
Брале са и са добрале,
йошура са обелиле,
кога работа свършиле,
манава взел да им плаща.
Даде на Йона Нейчова,
даде на Арма Добрюва,
даде на Цона Додюва,
по три им гроша той даде,
а па на Кула Дачова
цяла жълтица й даде.
Кула на Йона думаше:
- Чичова Йоне, чичова,
колко ви плати манава?
Йона Кули си думаше:
- На назе даде три гроша,
на тебе колко ти даде?
Кула на Йона продума:
- На мене даде жълтица,
но я за добро не дава,
на ти я, Йоне, дай му я.
Йона на Кула си рекла:
- Гледай си, Куле, работа,
обичал та й, дал ти я.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012