* * *
Войводо, войводо,
сейменска, левенска!
Посъбра войвода
три села гарие,
гарие, межие,
жътва да му жънат.
Триста малки моми
и триста големи.
Жънали, жънали
дорде до пладнина.
Кога стана пладнина,
войвода говори:
- Триста малки моми,
и триста големи
какви ще ми бъдете -
царю за царица,
везиро робиньо,
за тънка гъркиня?
Триста малки моми
и триста големи
ником поникнали,
крила разпретнали,
кърпи надбулили.
Драгана робиня,
ни крила разпретнала,
ни кърпа надбулила.
Тя войводу дума:
- Войводо, войводо,
аз ще ти бъда
царю за царица,
везиро робиня,
за тънка гъркиня,
ако ми искроиш
от лале терлици,
от бужур папуци,
от син тъжън сукман,
от бял замбак риза!
Войвода говори:
- Драгано, робиньо,
вакла яребице,
сива гургулице,
искай, каквото щеш,
това не поисквай,
това се не направя!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012