* * *
Селимо, моме, Селимо!
Селима макя миеше,
ситна й коса плетеше,
и я итро учеше:
- Чедо Селимо, Селимо,
турчин вика ангария,
сите че моми да идат
и ти, Селимо, че идеш,
на пуста жътва ангария;
че идеш, чедо, да жниеш
на опашката у децата,
да не идеш на постата,
на постата до турчино,
турчин има вражки очи,
че те погледне, че те излъже.
Ошла е Селима на ангария,
не зажнала на опашката,
на опашката у децата,
но зажнала на постата,
на постата до турчино.
Сите са моми вечерта дойдели,
а Селима са турците закарали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012