* * *
Поръчал е, Маро, господаро,
мари, Маро, море, алтън Маро,
да му идат, море, сите моми,
да му жният, море, два дни, три дни,
два дни, три дни, море, ангария:
- Коя дойде, нека дойде,
алтън Мара да ми дойде!
Не я искам да ми жние,
само на край да ми седи!
Чула Мара, не ке д' иде.
А майкя й говореше:
- Иди, майко, иди, щерко,
господар е, Маро, срамота е!
Мара макя научила:
- Кат идете, Маро, на нивата,
да се хванеш, Маро, най-накрая,
най-накрая, Маро, у децата!
Често слагай ръкойките,
па се често не изправай,
турчин в очи не поглеждай!
Па отишли на нивата,
на поста се наредили.
Мара зажна най-накрая,
най-накрая у децата,
често слага ръкойките,
па се често не изправя,
турчин в очи не поглежда.
Кога беше закуската,
на всичките - сол и хлеба,
а на Мара - пресно млеко,
пресно млеко и бел симид.
Кога беше на ручоко,
на всичките - зелен бобец,
алтън Мара - зелен зелник.
Кога беше вечерята,
на всичките - зелен зелник,
а на Мара - рудо агне.
Кога беше на плащане,
сите моми - бели пари,
а на Мара - баш жълтици.
Кога беше изпращане,
сите моми изпратили,
алтън Мара там запрели
и на Мара си казали:
- Седи, Маро, алтън Маро,
ке ми седиш на чардаци,
ке ми гледаш през пармаци
и ке броиш ред жълтици!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012