* * *

Потурчена жътварка на Романя

Полегнала белия пченица,
полегнала царю до сарайо,
та я жние Елена робиня.
Жние, жние гола, гологлава,
жние, жние боса на стъпала.
Съгледа я царю от сарайо,
па на нея потиом говори:
- Жни ми, жни ми, Елено робиньо,
жни ми, жни ми в петък и събота,
у неделя премлада невеста.
На тебе чат венци гроотити,
на мене чат пекльи треперити.

 

неуточнено, Дупнишко; зап. Ив. Кепов (СбНУ 5/1891, с. 68, № 2; =Самодиви. Народни песни. /Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. София, 1926, с. 74 - "Елена робиня"; =Работни ръце - чисто лице. Народни умотворения за труда. /Състав. и ред. Елена Огнянова. С., Профиздат, 1984, с. 52); пекльи - копчета.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012