* * *
Осман Стефане думаше:
- Стефане, драгоманино,
от твойте чети дванайсет
никоя не ми хареса,
само ми Кера очи изпълни -
хем пее Кера, хем жъне.
Ако ми Кера не дадеш,
четата ще ти бастисам
и пак ще Кера да взема!
Стефан на Кера думаше:
- Винаги си ме слушала,
и сега ще ме послушаш -
черна съм дреха забравил
зад Османовите портички,
иди я, Керо, донеси!
Че го Кера послуша,
че си Кера е отишла
зад Османовите портички,
дрехата да си вземе.
Осман зад порти стоеше,
че хвана Кера за ръка,
та си я у тях заведе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012