* * *
Осман на Стефан думаше:
- Стефане, драгоманино,
от твоята чета голяма
една мома си харесах -
хубава Кера Цочева.
Ако ми Кера не дадеш,
четата ще ти нападна,
нападна, да ги избия!
Стефан на Кера думаше:
- Керо ле, Керо чичова,
дрехата съм си забравил,
дрехата сукнената,
на нивата, под ръкойките,
върни се, Керо, вземи я.
И като се Кера върнала
да му вземе дрехата,
Осман на сноп седеше
и на Кера думаше:
- Хей, Керо българко,
ще станеш бяла ханъма,
жълти жълтици да нижеш
и ситен дребен маргарит!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012