* * *
Посъбрал ми царят
всичките девойки
жътва да му жънат -
жътва ечемяна.
И царя им думал:
- Девойки, девойки,
коя ще ми остане
царюм за царица,
за бяла кадъна?
Всичките девойки
съром посърнали,
ръченик смъкнали,
надолу погледнали.
Само една девойка
съром не посърна,
ръченик не смъкна,
надолу не погледна.
И тя царю думаше:
- Аз ще ти стана
царюм за царица,
за бяла кадъна,
ако ми направиш
от вази до нази
алтънени мостове
със сребърни диреци!
А царя й думаше:
- Аз ще ти направя
алтънени мостове
от сребро диреци!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012