* * *
Войвода, войвода,
сейменска войвода,
сейменска, ливенска!
Па събрал войвода
все отбор девойки,
та ги поведе,
та ги заведе
на голяма нива,
та ги нареди
на широка поста,
та им отговори:
- Девойки, девойки,
коя ще ми стане
за бяла кадъна,
за Керин царица?
Всичките девойки
сърпом посърнаха,
кърпи налюпиха,
и крила разпериха.
Ирина гъркиня
не сърпом посърна,
не кърпа налюпи,
не крила отпретна,
а му отговори:
- Войвода, войвода,
ази ще ти стана
за бяла кадъна,
за Керин царица!
И той я поведе,
та я заведе
на тяхни порти.
Повика, почука:
- Елено, гъркино,
я стани, погледни,
какво добро от тебе,
и от мене по-добро!
Та я накараха
три дни жито да сей,
прах да я набие -
дано поцърней.
Колкото жито сей -
по-бяла и цървена!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012