* * *
Осман на Стефан думаше:
- Стефане, драгоманине,
всяка година доваждаш
и таз година ще дойдеш,
дано ми Кера доведеш,
доведеш да я оставиш,
бяла туркиня да стане,
голям ще бъкшиш да вземеш.
Стефан на Кера думаше:
- Керо ле, бяло момиче,
винаги си ме слушала
и сега ще ме послушаш!
Черна съм дреха забравил
на Османови дворове,
върни се, Керо, вземи я.
Кера на Стефан думаше:
- Стефане, драгоманино,
да не е нещо на лъжа,
на лъжа и на измама.
Стефан на Кера пак дума:
- Върни се, Керо, не бой се,
ние тука ще те чакаме.
Та че се Кера повърна,
та че си Кера отиде.
На порти чука и вика:
- Излез, Османе, отвори,
дрехата да ми подадеш.
Осман портите отвори,
Кера във двора въведе
и пак си порти затвори.
Осман си на Кера думаше:
- До сега млада българка,
до сега полска жътварка,
от сега - бяла кадъна!
Като чу Кера тез думи,
викна си Кера, заплака:
- Олеле, Боже, бре, варе,
как ще се от тук отърва,
от тези черни цигани?!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012