* * *

Побеснял жених заръфал булката

Чувайте, мало и голямо,
какво е чудо станало
с Коста младоженика
и със Станка, мома хубава.
Кога са Коста сгодили,
Коста в яхъри влизаше,
добитък да си нахрани.
Го й на врата котка срещнала,
и го е тя одраскала.
Коста си кърви обърса,
без да му мине през ума,
че котката й беснава...
Като са сватба дигнали,
на четирсе дена от годеж,
Коста го й беса хванало.
Никой му на ум не дойде.
Кога ги в черква венчават,
Коста на попа продума:
- По-бързо, попе, венчавай,
че ми се й нещо дощяло -
човешко месо дояло!
Кога се в къщи върнали,
цяла си сватба дарили.
Дошло е време младите,
ишник да правят.
Сватбари на врата чукаха
и си на Коста викаха:
- Хай си врата отвори!
Той се нищо не обади.
Втори път повикаха,
пак се Коста не обади.
Сватбари врата избили,
и какво са чудо видели -
Станка млада невеста,
тя си на земя лежеше,
цялата в кърви обляна,
Коста й дроба държеше,
държеше, още ядеше
и като котка ръмжеше!...

 


Зорница, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011