* * *
Ай гиди, вино, червено,
който го пий, зло струва.
Снощи го попия млад Стоян
на хайдушкото механе.
Малко ли, много постоял,
дорде петлите пропеят,
пропеят и повторят,
че стана Стоян, си отиде,
на вратата извика:
- Стани, бе, булче, отвори!
Булчето не чу, не стана.
Стоян извика сестра си.
Сестра му не чу, не стана.
Извика Стоян майка си.
Майка му не чу, не стана.
Стоян го гняв догневя
и си вратата изкърти,
че влезе Стоян в къщи,
изкара ножче кръвниче,
кайдиса Стоян булчето,
подир булчето и сестра си,
а подир сестра си и майка си.
Че излезе Стоян навънка,
право при овцете отиде
и на кривака задряма.
Сънува Стоян, Стояне ле,
че слънцето паднало,
подир слънцето и месечината,
подир месечината и звездите.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011