* * *
Ах, вино, вино червено,
който те пие, зле струва,
зле струва, зле се напива.
Снощи се напи млад Стоян
на хайдушкото механе,
на хайдушкто сборище.
Ах, че се в къщи завърна,
завари булка Тодорка,
сладък си сънец заспала.
Ах, че се Стоян ядоса,
дето не го е булка чакала,
че й главата отряза,
че легна Стоян, заспа.
Сутринта, като се събуди,
завари мъжко детенце,
то над майка си плачеше,
в мъртвешки пазви бъркаше,
мъртвешко мляко сучеше.
Тодоркина майчица,
на порти хлопа и вика:
- Тодорке, дъще Тодорке,
излез ми, дъще, отвори,
лошав си сън сънувах -
топла съм пита давала,
давала и подавала;
на всички, дъще, аз дадох,
на тебе, дъще, не дадох!...
Не е излязла Тодорка,
най е излязъл млад Стоян,
млад Стоян порти отвори,
че си ножче извади
и се в сърцето прободе.
Ах, вино, вино червено,
който те пие, зле струва,
зле струва, зле се напива.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011