* * *
Че легна Радул, та заспа,
Радул дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
яжте и пийте, дружина,
яла се не опивайте,
около стадото лягайте,
че ми са размир години,
огъня не заравяйте,
та че си съня сънува -
дребен ми дъждец порося,
мътна й Тунджа текнало,
бяла си риба носеше
и му калпака занеси...
Мама на Радул думаше:
- Сино Радуле, Радуле,
тая съня не е хубава,
дребния дъждец - куршуми,
мътната й вода - кахъри,
бялата риба - ножове.
Той си при стадо отиде,
че стадото му немало,
дружината му изклана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011