* * *
Сърдит бил Тодор, гневен бил,
на булката си Тодорка,
щот' не му рано ранила -
дюкяне да му отвори,
чашите да му измие,
кафето да му направи.
Че й главата отряза,
като на пиле петровско.
Тодоркината майчица,
сладък си сънчец позаспа,
грозен си сънчец сънува -
черно я куче ухапа,
ясни я кърви обляха.
Като се от сън събуди,
у Тодоркини отиде
и се ясно провикна:
- Излез ме, Тодорке, посрещни!
Не е излязла Тодорка,
най излязъл млад Тодор.
Тодор на баба си думаше:
- Върни се, бабо, върни се,
Тодорка я няма у дома,
Тодорка из село отиде,
на Иванча цяр да търси.
Баба на Тодора думаше:
- Варди ме от сиви кучета.
Тодор на баба пак дума:
- Върни се, бабо, върни се,
ще пусна сиви кучета.
Баба си в къщи увлиза,
и какво баба да види -
Тодоркината глава отрязана,
Иванчо на трупа седеше,
мъртва й кърма сучеше.
Главата й се търкаля,
меден й език говори:
- Тодоре, либе Тодоре,
како ти лошо направих,
че ми главата отряза?!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011