* * *
Ай, гиди, вино червено!
Който те пие зле струва,
зле струва и напрайва.
Снощи е Стоян препил,
препил и зло сторил -
заклал е Стоян жена си,
жена си, бяла Петранка.
Сред къщи й глава отрязал,
черни й кърви течаха,
мъжка й рожба плачеше.
Като ги Стоян тъй видя,
стана му мъчно, домъчня,
и още му жално дожаля;
че си на двора излезе,
на бял камък той седна
и там си Стоян осъмна.
Баба му из пътя вървеше
и си на Стоян думаше:
- Стояне, зетко Стояне,
къде е Петранка хубава?
Стоян си на баба думаше:
- Мъжка й рожба болнава,
отиде да си я цери...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011