* * *
Сърдит бе Стоян, гневен бе,
на гняв си закла булчето, (2)
хубава булка Петранка.
Горе ми горе в собата,
извадил ножче черенче,
че й главата отряза.
Главата й се търкале,
черни й кръви течеше,
горе в гредите биеше,
мокър й език говори:
- Стояне, либе Стояне,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?
Не ти ли, либе, домиля
за твойте дребни дечица,
Радка и Иванчо, двамата?!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011