* * *
Снощи се напи млад Стоян,
че си е чудо направил -
първо си либе убива,
с мъжко дете на ръце.
Извади остро си ножче,
че й главата отряза,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Главата скача на двора,
тяло й мърда сред къщи.
Мъжка й рожба Иванчо,
златна й пазва разкопчава,
мъртвешко мляко да суче.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011