* * *
Снощи се опи млад Стоян,
сестра Тодорка кайдиса.
Не можа да я кайдиса,
ляво ху око извади,
десна хи ръка отряза.
Че стана Стоян, отиде,
на овците на агълът,
на козите на стъргата.
Там де легнало, заспало
и в съне беше видяло -
ототдолу се задали
до два ми сури вълкове,
среди се стадо метнали,
баш овенчето грабнали,
тенка се змийка стреляше,
баш овенчето бранеше.
Сепна се Стоян, разбуди,
отиде майци, та каза:
- Мамо ле, ти Стоянова,
лоша съм съня сънило
събота срещу неделя -
ототдолу са се задали
до два ми сури вълкове,
среде се стадо метнали,
баш овенчето грабнали,
тенка се змийка стреляше,
та овенчето бранеше.
Я майка си му думаше:
- Сино ле, сино Стояне,
вълковете са, сино ле,
субашът и кадията,
тенката змийка, сино ле,
твоята стара майчица...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011