* * *
Събрали ми се, събрали,
роднини, още комшии,
да ядат, холан, да пият.
Един други си думаха:
- Дружина вярна, сговорна,
както се вярно събрахме,
тъй вярно да се слушаме,
яжте дружина и пийте,
яла са не опивайте;
виното хатър не знае,
ракия достлук разваля!...
Снощи се й опил млад Стоян,
опил се, още зло сторил -
като си у тях отишел,
заклал си Стоян булката,
подир булката - майка си,
подир майка си - детето.
Че стоя Стоян, погледа,
извади ножче ханджерче,
в клето се сърце удари.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011