* * *
Закла си Стоян булчето
по лудост и пиянство,
че си на двора излезе,
на двора, на моравата,
сред двора има бял камък,
Стоян на бял камък поседна
и си надолу гледаше,
надолу, кое нагоре,
баба му иде отдолу,
баба му дума Стоене:
- Стоене, зетко Стоене,
къде е, зетко Тодорка,
Тодорка, моята дъщеря?
Стоян си нищо не каза.
Баба му дума Стоене:
- Стоене, зетко Стоене,
нощес си съня сънувах,
таз съня не е на добро -
Тодора ходи по двора,
черни пиленца храни,
жълто им просо хвърляше,
и над ваште бели комини
два се гълъба виеха...
Стоян баба си думаше:
- Тодорка лежи във къщи.
Баба му вкъщи влезе,
Тодорка лежи в кърви,
дете й пазва разгръща.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011