* * *
Милото вино червено,
снощи си Стоян опило,
от тая люта ракия ле,
от това вино червено!
Та си убоде сестра му,
сестра му, бела Бояна,
и първо либе Русана.
Таман си беше посреднощ,
припило му се водица:
- Либе Русано, Русано,
я стани, дай ми водица!
А Русана я нямало.
- Стани, стани, сестро Бояно,
стани, дай ми водица!
Обадила се майка му:
- Стояне, синко Стояне,
вода ти глава отнело,
снощи си беше пияно,
та си убоде сестра ти,
сестра ти, бела Бояна,
и първо си либе Русана.
Стоян на майка продума:
- Я дай ми, мале, сабята,
да си разрежа ябълка,
да си разквася устата.
Не си ябълка разреже,
сам се Стоян убоде.
Що да са два гроба,
нека да са три гроба.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011