* * *
Пустото вино червено!
Снощи се Стоян понапил,
понапил Стоян, опил се е,
че си е заклал булчето
за гдето не му й попяло,
попяло, не се е засмяло!
Та легна Стоян, та заспа,
на сън му се е сторило,
че си е заклал булчето...
Стресна се Стоян, събуди -
булче ми лежи сред къщи,
до нея мъжко детенце,
то се във кърви валяше
и мъртво мляко сучеше.
Доде се Стоян чудеше,
сън ли е или истина,
някой на порти похлопа.
Стоян си порти отвори -
Галункината майчица,
тя на Стояна думаше:
- Тук ли е, зетко, Галунка,
лоша си съня сънувах,
сънувах, баби, сънувах -
нова си къща правихме,
и в нови къщи - кафези,
в кафези до два гълъба...
Стоян си баби думаше:
- Аз ще ти съня отгатна -
къщата, бабо, гробница,
кафези, бабо, ковчези,
гълъби, бабо, ний двама!
Ах, че ножче Стоян извади
и се в сърцето удари!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011