* * *
Сърди се Тодор, гневи се,
на булчето си Тодорка,
че й главата отряза
и насред къщи остави,
и си на пътя излезна,
на бял си камък поседна.
Отдолу иде баба му,
тя си на Тодор думаше:
- Де е, Тодоре, Тодорка?
Тодор баба си думаше:
- Иванчо е много болен,
Тодорка, бабо, отиде
Иванчо дете да цери,
по баячки и по врачки.
Баба на Тодор думаше:
- Тодоре, зетко най-малък,
най-малък, още най-хитър,
лошав съм сън сънувала -
във вашто равни двори
два купа жито събрано,
два го гълъба ядяха,
два се орла виеха.
И си баба замина.
Тодор си вкъщи влиза
и при Тодорка отиде:
- Я, лежи, Тодорке, да лежим,
двама мъртви да седим,
заради нашата майка,
нашта върла душманка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011