* * *
Ристова мама на пътя стои,
за Риста чака, за Риста пита.
Отдолу иде първа дружина,
Ристова мама за Риста пита:
- Мър, ой те тебе, първа дружино,
ти като идеш, мари, отдолу,
нали виде моя син Риста?
Отговаряше първа дружина:
- Мър, ой те тебе, Ристова майко,
видехме го, видехме вчера в балкана,
вчера в балкана ранен остана.
Тенка му й пушка назад фърлена,
остра му сабя на две строшена,
на главата му черен вълк виси
и му ближеше лютите рани,
и му ядеше белите меса,
и му пиеше черните кърви.
Ристова мама жално заплака,
заплака, жално зареди:
- Ристо льо, милия мамин,
като те й мама ранила,
дальо за то й мислила!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011