* * *
Каква се й пролет задало,
каква се й гора листнала,
какво се й поле зелнало,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец,
до кладенеца стояха
дор три ми млади войводи -
Васил ми Левски от Карлово,
Хаджи Димитър от Сливен
и Христо Ботев от Калофер.
Васил Димитре думаше:
- Димитре, беним кардашим,
ще ида, кардаш, в Карлово,
в Карлово мама да видя,
ядене да й приготвя.
Димитър дума Василе:
- Василе, кардаш Василе,
не оттодяй в Карлово,
в Карлово има караул,
на всеки сокак и човек,
тий ще те, кардаш, уловят...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011