* * *
Израснало ми е дърво дафиново,
вършило върше до ведрото небе,
клонило клоне до черната земя.
На дърво стои пиле сколово:
- Кат стоиш, пиле, толкоз на високо,
ти видиш ли, пиле, Каравлашка земя,
Каравлашка земя, земя Молдавия.
Тамо седи, пиле, Ботьо войвода.
Я хвръкни, пиле, през тихи бели Дунава,
та па иди, пиле, при Ботьо войвода,
та па кажи, пиле, на Ботьо войвода,
да избави, пиле, наши мили братя,
наши мили братя, наши мили сестри.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011