* * *
Израснало дърво дафиново,
вършило върше до ведрото небе,
клонило клони до черната земя,
на дървото стои пиле соколово:
- Кат стоиш пиле, толкоз високо,
ти видиш ли, пиле, Каравлашка земя,
Каравлашка земя, земя Молдовия,
и там един, пиле, Ботьо войвода.
Я хвръкни, пиле, през тих бели Дунав,
та иди, пиле, при Ботьо войвода,
та кажи, пиле, на Ботьо войвода,
да избави, пиле, наши мили братя,
наши мили братя, наши мили сестри.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011