* * *
Израсло ми е дърво дафиново,
вършило върше до видрото небе,
клонило клоне до черната земя.
На дърво стои пиле соколово.
- Кат стоиш, пиле, толко на високо,
ти видиш, пиле, Каравлашка земля,
Каравлашка земля, земля Молдовия!
Тамо седи, пиле, Ботьо войвода.
Я хвръкни, пиле, през тих бел Дунав,
та па иди, пиле, при Ботьо войвода,
та па кажи, пиле, на Ботьо войвода
да избави, пиле, наши мили братя,
наши мили братя, наши мили сестри!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011