* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Весден, весден сърпо тегля,
фърля сърпо, дойда дома,
дойда дома, турци найда -
не бея турци като турци,
току бея клети турци.
Да му меса бела погача.
Ка си отиду на нивата,
ка да вида, що да вида -
самовили самосудни.
Дека седе под крушата,
дека люле мъжко дете:
- Мълчи, мълчи, мъжко дете,
майка немаш ти при тебе!
Ка й видох, мила майко,
да се върнах пак без дете.

 

Загоричане, Костурско - Гърция (МПр, 1936, № 1-2, с. 145, № 7 - "Забравих си мъжко дете").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011