* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Денке ле, Дено,
черна робиньо,
денем си черна робиня,
а нощем млада невеста.
А свекърва й думаше:
- Къде се деваш от зарана,
отзарана, чак досега,
досега, до темница -
мъжко ти дете у люлка почина!...
А снахата отговаря:
- Нал ме, свекърво, накара,
нивата да пожъна,
нивата десет декара;
ако нивата не пожъна,
тук да не дохождам при вазе!...
Викнала Донка, заплакала:
- Мамина мила рожбица,
я не съм, мамо, виновна,
виновен е, мамо, деда ти,
защо ме там накара,
та тебе, мамо, изгубих!...

 

Враца, кв. Бистрец (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011