* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Сбашила се е Тодорка,
с брат си брата Никола,
да си нивата пожъне,
нивата под могилата,
под високите брястове,
дето я три дни орали
със девет чифта биволи,
с десет бели волове.
Че се й Тодорка навела,
слънцето, като изгряло,
че се й Тодорка изправи,
слънцето като заседна
и си нивата дожъна.
Тръгнала да си отива,
на пътя круша намери,
круша, мо, круша петровка,
че крушата обрала.
Тръгнала и си отишла.
Като си у тях отиде,
седнала й кравата да дои.
Като й кравата изревала,
за нейното теле мъничко,
тогаз Тодорка се сети
за нейната мъжка рожбичка.

 

Вълчин, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ); сбашила - хванала се на бас; непълна.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011