* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Обзаложи се Тодорка
да си нивата ожъне,
нивата, девет погоня,
с нейните девет девера.
Със слънце нива зажънват
и пак я с слънце дожънват.
Чардата се е задала,
грабнала сърпа на рамо,
а паламарката във опас,
право си у тях отиде;
девет са крави ревнали
за девет малки теленца,
десета крава без теле...
Тогаз й на ум хрумнало,
дет си детето забрави
на нивата, под крушата.
Пак се й назад върнала;
на път Тодорка срещнала
говедарчета, воловарчета.
Тодорка дума момченца:
- Момченца, воловарченца,
вий, кат отдолу идете,
не чухте ли дете да плаче?
Момченца думат Тодорка:
- Бульо льо, бульо Тодорке,
не чухме дете да плаче,
а най видяхме там долу,
там долу във нивята -
черни се орли виеха,
бели му меса късаха
накрай тънки пътюви...

 

Шумен, кв. Дивдядово; жътварска - след обяд и надвечер (СИБ 2, № 617 - "Наджънвала се, та си забравила детето на нивата").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011