* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър си кани Мара на вечеря:
- Хайде, Маро, да вечеряме,
че утре жътва ни чака.
Рано се Мара дигнала,
мъжка рожба окъпала,
люлка на рамо заденула,
сърп у ръка взела
и на нива рано осъмнала.
Люлка е Мара завързала
и почнала Мара да жъне.
Кога слънце изгряло,
Мара нива започнала.
Цял ден Мара жъне,
жъне Мара и плаче.
Слънце трепти да зайде
и Мара ниви дожънва.
Га при люлка е отишла -
люта се змия у люлка свила
и на мъжка рожба очи пие.
Викнала Мара да плаче,
да плаче, свекър да кълне.

 

Рабиша, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011