* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Грозданке, булка хубава,
можеш ли, татко, пожена
нивата десет декара?
Грозданка нищо не казала,
на сутринта рано станала,
сърпа на гърба сложила
и детето задянала,
че си на нивата отишла.
Слънцето трепти, изгрява,
Грозданка нива зажева,
слънцето трепти на пладне,
Грозданка нива преполовява.
Седнала е да си почине
и си детето нахранила,
и пак се на жътва захванала,
жънала е, що жънала,
слънцето трепти, захожда,
Грозданка нива дожъва,
па си в тях отива,
дворите да си помете,
кравите да си издои,
телците да си прибере.
И се Грозданка сепнала,
детето си на нивата забравила...
Като на нива отишла,
смок му двете очи изпил.

 

Лозица, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011