* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Слънцето трепти, изгрява,
Грозданка рано ранила,
мъжко дете повила,
кравите издоила,
сама на нива отива,
нивата да си пожъне.
Жънала, що е жънала,
слънцето право застана,
Грозданка нива презполови,
мъжко дете накърми
и пак си сърпа хванала.
Когат си слънце заходи,
Грозданка нива дожъва
и си на люлка отиде,
в люлката що да види -
в люлката мъжко детенце,
люта го й змия обвила
и му й очите изпила.

 

Коиловци, Плевенско; жътварска - на връщане от нива (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011