* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Слънцето трепти, изгрява,
Гроздана на нива отива
и нива започва да жъне.
Жънала, що е жънала,
слънце трепти на обяд.
Гроздана нива престава,
та викнала, сладко запяла:
- Къде си ми, мило рожбице,
сладко да те накърмя,
сладко да ти се порадвам?
Па си Гроздана станала,
жънала, що е жънала,
слънцето трепти, захожда,
Гроздана нива дожъна.

 

Чомаковци, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ); неразгърната.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011