* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Жъни, наваляй, невесто,
нивата да дожънеме,
нивата с девет уврати,
девет я рала орали,
десето - брана влачило!
Жъна, наваля невеста;
със слънце нива зажъна,
със слънце си я дожъна.
Та па си дома отиде,
та девет леба замеси,
замеси и ги опече;
девет буталки избута
със това млеко кисело
и девет крави издои;
кога десета задои,
току си неве нарува.
Невеста крави продума,
десета крава Горана:
- Краво Горано, Горано,
защо ми ревеш, наруваш?
Дали ти нема телето,
или неелно сеното?
- Мома, хубава невесто,
мене е тука телето,
ами кам' тебе детето?!
Тук се невеста досети.
Махнала крава Горана,
махнала девет лебове,
та е на нива отишла,
детето да си намери.
Кога при нива приближи,
отдалеч луйка съгледа;
па е при луйка отишла,
при нея стоят три жени -
едната луйка връзвала,
втората дете държала,
трекя му млеко давала.
Невестата им продума:
- Три жени, сестри да ми сте,
я ми дайте детето!
Тия невести думали:
- Върни се, млада невесто,
цял ден ти теб помагаме,
сега ти дете взимаме!...

 

неуточнено, Орханийско, дн. Ботевградско (сп. Труд (Велико Търново), год. 4, 1892, № 5, с. 547, № 4 - "Жътварка"); нарува - обяснено: "бучене на кравата със затворени уста"; луйка - люлка.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011