* * *
Мама Йордан думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка,
от как е рожба родила
софрата не е вдигнала
да си посреща и изпраща
нейните родове - роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей.
Аз ще детето отгледам,
както тебе съм отгледала.
Йордан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
аз на нива отивам,
кога се назад повърна -
в къщи да не те сваря.
Йордан на нива отива.
Величка детето приспива,
не си у тях отишла
най си косата отрязва,
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала в село десето,
та си овчар станала;
седяла овчарувала,
цели ми девет години.
Никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много е овце купила,
към тяхно село тръгнала,
до тяхна къща стигнала.
Нейно дете Иванчо,
и то на порти седяло,
то си майка познава,
и си майка прегръща.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012