* * *
Прогоди мама, бре, левент Гюро,
петък е мама Гюро годила,
в събота Гюро годен походи,
в неделята му беше сватбата.
В понделник Гюро булка походи,
във вторник му е ферман доходил -
да иде Гюро долу, надолу,
долу, надолу, долу при царят.
Гюро мами си тихо говори:
- Тебе си, мамо, Янка оставям,
да я не мъмриш, да я не косиш,
да й не капе русата коса,
да й не черней бялото лице!
И Гюровата стара майчица,
като изпрати, бре, левент Гюро,
па си поведе хубава Янка,
та я заведе при берберинът,
та й отряза русата коса,
па я премени в Гюро премяна.
Па я заведе във планината,
та я приглави младо овчарче
за девет годин, за деветстотин.
Па седя Гюро мало, не много,
па седя Гюро девет години,
че па си Гюро у тях отиде.
Де минува през Стара планина,
че той си видя хубава Янка,
на мермер камък, камък седеше,
със меден ми кавал свиреше.
Гюро на Янка тихо говори:
- Ти що щеш, Янке, в Стара планина?
Янка на Гюро тихо говори:
- Твоята мама ме е главила
за девет годин, за деветстотин.
Па си двамата в дома отишле.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012