* * *
Какво ще й стори - не е ябълка, та да я изяде!
- Ой, чобан, чобан, карагьоз чобан,
където ходиш, за Рада питаш.
Из гори ходиш, стадо да водиш,
на кавал свириш, за Рада питаш:
"Къде да я срещна в малка градинка,
в малка градинка, сама-саминка,
да й полюбя бялото лице,
да й покърша тънката снага!"
Откъде го зачу Рада, заговори,
тя си на чобан тихо говори:
- Ой, чобан, чобан, карагьоз чобан,
не съм ябълка да ме отрежеш,
не съм босилек да ме откъснеш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012