* * *

Какво ще й стори - не е ябълка, та да я изяде!

- Дервенчице ле, китка златечна,
деня те гледам, ноще те мисля,
с кого легнуваш, с кого стануваш?
- Лудо льо, лудо, лудо и младо,
щу те ене, ене за мене?
Че аз си имам стара майчица,
с нея легнувам, с нея станувам.
- Дервенчице ле, китка златечна,
ся да те срещна сама саминка,
сама саминка, една еднинка!
- Лудо льо, лудо, лудо и младо,
и да ме срещнеш, щу кеш ми сториш?
Не съм кичица да ме откъснеш,
не съм ябълка да ме откинеш,
да ме откинеш, да ме разрежеш,
да ме разрежеш, да ме раздадеш
по йолдашяну, по кардашяну!

 

Каяджик, Софлийско - Гърция, зап. в Ортакьой; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1224 - "Не съм ябълка да ме откъснеш"; =БНТ 6, с. 399); дервенчица, от дервент - проход, другаде синоним на самодива.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012